Животните, които промениха хода на историята
Овцата Доли
На 5 юли 1996 г. се ражда първият клониран бозайник. Клонирането е извършено в Рослинския институт в Мидлоудиън, Шотландия, като раждането е публично обявено на 22 февруари 1997 г. Първоначално овцата е наречена „6LL3“.
Името „Доли“ получава по предложение на един от животновъдите, помагали при раждането ѝ, в чест на американската певица Доли Партън. Овцата живее 6 години и умира от заболяване на белите дробове.
Гълъбът Шер Ами
В превод името на гълъба означава „скъп приятел“. Той е използван от американските войски през Първата световна война във Франция за пренасяне на съобщения. Гълъбът е подарък от Великобритания и спомага за спасяването на останалите живи войници от Загубения батальон на 77 дивизия.
Обградени от немците и обстрелвани от своите, които не знаят позицията им, американските войници дават много жертви през първия ден. На втория ден те решават да пуснат гълъби със съобщение за тяхното местонахождение. Два гълъба един, след друг биват убити от немците. Остава един единствен гълъб Шер Ами.
Още при издигането му във въздуха германците го забелязват и откриват огън. В продължение на няколко секунди Шер Ами лети между куршумите, които фучат из въздуха около него. В крайна сметка той е свален, но успява да полети отново. Пристига в таванското помещение на щаба, на 25 мили само за 65 минути и спомага за спасяването на живота на оцелелите 194 войници.
В тази последна мисия, Шер Ами донася съобщението, въпреки че е прострелян в гърдите, ослепен в едното око, покрит с кръв и с един крак висящ само на сухожилието. Лекарите работят дълго, за да спасят живота на гълъба. Не успяват да спасят само крака му и прикрепят дървен такъв. Шер Ами е обявен за герой и му е присъдено отличие – френския военен кръст, а при завръщането си в САЩ е придружаван лично от генерал Джон Пършинг.
Шимпанзето Дейвид
Дълго време в науката се е смятало, че шимпанзетата не притежават способността да създават и използват инструменти. Джейн Гудол променя това схващане, като започва наблюдение в самата джунгла. Тя наблюдава едно шимпанзе, което нарича Дейвид как със стрък трева извлича термити. По-късно Джейн Гудол наблюдава как Дейвид и други шимпанзета конструират риболовни инструменти.
Лъвицата Елза
През 1956 г. Джордж Адамсън, горски пазач в Кения и съпругата му Джой, откриват малко лъвче. Те го наричат Елза. В продължение на години семейството се грижи за лъвицата в дома си в Африка. Елза е подготвяна за бъдещото си пускане в дивата природа. Тя е обучавана да ловува сама и да развиват способностите за оцеляване в дивата природа.
В крайна сметка семейството освобождава лъвицата. Изненадващо Елза успява да се справи с живота на свобода. През 1960 г. Джой написа книгата Born Free, в която описва опита си с Елза. Шест години по-късно по книгата е създаден филм, които придобива широка популярност. Този филм бележи началото на кампаниите за защита на дивите животни в световен мащаб.
Кучето Балто
То става известно с доставянето на животоспасяващ серум в град Ноум, Аляска през 1925 г. През януари 1925 г. лекарите са изправени пред смъртоносна епидемия от дифтерит, застрашаваща хора от Ноум. Единственият серум, който може да предотврати това, се намира на 1600 км. Суровите зимни условия пречат на лекарството да бъде доставено с кораб. Решение било доставката да бъде извършена с кучешки впряг.
Серумът е транспортиран с влак от Анкоридж до Ненана, откъдето тръгва кучешкият впряг. По време на пътя част от кучетата са сменени. Впрягът се натъква на виелица, силни ветрове, минусови температури (-53°C) и много премеждия, породени от войни между едни от основните герои — Балто и хъскито Того.
На 2 февруари 1925 година, кучешкият впряг воден от хъскито Балто (кръстено на Самюъл Балто) влиза в град Ноум, посрещнат като герой. Балто става знаменитост, но всъщност най-дългото и най-рискованото разстояние на пробега е изминато от Ленърд Сепала и неговият впряг, воден от хъскито Того.
