Имен ден: Необикновени имена черпят днес, почитаме велик княз
На 15 юли Православната църква празнува паметта на св. княз Владимир, покръстител на руския народ. Той е владетел на най-голямото руско княжество, Киевска Рус, което е в основата на руската държава днес.
Владимир (956-1015) е третият син на руския княз Светослав I и нямал право на титла и наследяване. По това най-силен бил култът към бог Перун, свързан с много жертвоприношения. Владимир бил необуздан младеж, свикнал да получава всички преимущества на произхода си, без да натоварен с отговорността към трона.
Когато княз Светослав починал, големите му синове Ярополк и Олег започват междуособни войни, от които се възползва Владимир. Той заграбва годеницата на Ярополк, Рогонда, след няклко ключови сражения взима властта и става Велик княз на Киевска Рус.
Царуването на Владимир било типично езическо, макар да бил отгледан от баба си – св. Олга. Той бил жесток и безогледен владетел, който правел много езически жертвоприношения. През 988 г, 8 години след възкачването си на власт, той разширява държавата си до Крим, където получава достъп до Черно море и се намесва така в търговските интереси на Византия.
Империята действа по стар свой обичай – чрез християнството да неутрализира силните езически владетели и император Василий II покръства Владимир същата година, като му дава и за жена дъщеря си Анна и християнското име Василий.
Своята пламенност Владимир обръща към широка покръстителска дейност, строеж на храмове и манастири. Той е първият духовен обединител на руския народ и получава духовната титла Равноапостол, т.е равен на апостолите, заради просветителската си дейност. На княз Владимир са кръстени Киевския университет и орден за държавни заслуги и е много разпространено име в Русия днес.
Имен ден на 15 юли празнуват Владимир, Владимира, Владена, Влада, Влади и Господин.
Днес православната църква почита и Светицата Юлита. Тя произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.
Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!“ И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.
Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица“.
*Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий.
Според народните вярвания следващите три дни 15,16,17 юли се отбелязват т.нар. Горещници, въпреки че Астрономически тези дни се падат на 28, 29 и 30 юли.
Тези три дни имат собствени имена. В различни региони на страната се среща да им казват Първи горещняк, Люта, Чуру̀та, Чурулига, Мурулига, Чу̀реци, Втори горещняк, Трети горещняк, Св. Марина, известна още като Св. Марина Огнена.
През тези три дни нищо не се работи нито на полето, нито вкъщи. В миналото особено строго се празнували първият и третият ден. Тогава не се жъне, коси, копае и не се кара сеното, направено на снопи, защото се запалвало от само себе си.
Вярвало се, че огънят слиза от небето. В някои краища на страната се вярвало, че който не празнува горещняците ще пострада от огън, в каквато и да било форма.
Вечерта на първия горещняк се изгасвал огънят на всички огнища. През втория ден не се клал огън. А на третия, т.е. на Огнена Марина, се запалвал огън в огнището, т.нар. жив или нов огън. Този огън се получавал насред село посредством обред, на който втривали силно едно в друго две сухи дървета докато се запалят.
От този жив огън взимали всички хора, за да си отнесат по домовете и да запалят огнищата си. Този огън се пазел от стопаните на къщата да не изгасне до следващата година, пак до Горещняците.
Според народно вярване, спрямо това кой от трите дни е по-горещ и кой по-хладен, хората предвиждали какви ще бъдат първите месеци на следващата година. Първият горещняк отговаря на януари, вторият – на февруари, а третият – на март. Когато през дадения ден е топло, то тогава през нареченият месец времето ще бъде хубаво и меко, без големи студове. Но ако е хладно, то тогава и даденият месец ще бъде студен и с виелици.
Друго народно поверие гласи, че който се къпе през тези три дни в топли води, които извират от земята, няма да го хване болест, ще е здрав цяла година. Болните хора се къпели в такива топли извори, защото вярвали, че има лек и така ще се изцерят. Достатъчно било дори само да се топват три пъти по веднъж на ден.
