Голям български празник! Черпят куп красиви имена, спазват се магични традиции
На 24 юни православната църква отбелязва рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден). Св. Никита, еп. Ремесиански.
Явяването на светият архангел Гавриил на свещеник Захария в Храма с вестта, че жена му, праведната Елисавета, ще роди син, който ще върви пред Господа, Спасителят на света, както и последвалото изпълнение на това предсказание, е първото събитие, разказано от св. евангелист Лука.
С вестта на светия архангел Гавриил до Захария в Храма се започва евангелското четиво на Новия Завет. Шест месеца по-късно същият св. арх. Гавриил възвестява на Дева Мария в Назарет, че ще зачене и ще роди Божия Син, което е продължение на откровението на Предвечния Съвет относно спасението на човешкия род.
Възвестеното от Архангел Гавриил в Храма, предадено по-късно на всички живеещи в близост до Захария, във величествения химн, който той изпял след рождението на младенеца Йоан, когато му се развързал езика и устата (Лука 1:67-79), е предтеча на ангелския химн: „Слава във висините Богу“, който бил изпят във Витлеем от ангелите, кога то съобщили вестта за Раждането на Спатителя на пастирите.
Раждането на св. Йоан Кръстител е първата радостна вест, изпратена от Бога на човешкия род, начало на неговото спасение от властта на дявола, греха и вечната смърт.
В българската традиция празникът е известен като Еньовден и е един от най-значимите в календара.
Той е и един от важните празници в българския народен календар, като има различни местни наименования – Яневден (Софийско), Иванден (Струга), Ивъндън (Охрид), Иван Бильобер или Иван Брулню (Великотърновско).
Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова много от поверията и обичаите са свързани с представите за „пътя на небесното светило“. Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо.
Честват се и имените дни на много хора, чиито имена могат да се считат за производни на Еньо, на прототипите на образа му и на свързваните с него ритуали или чието причисляване в тази категория е на основата на етимологично свързване със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“: Енчо, Еньо, Енислав, Яна, Яница, Яни, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.
Традициите, които виждаме на този ден, са изключително интересни. Макар да са посветени на този така важен за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на траките.
Причината е, че по старому той съвпадал с лятното слънцестоене – на 20-21 юни. Моментът, когато слънцето достига своя връх, и дарява земята с максималната си сила и светлина. Но впоследствие датата била преместена на 24-ти юни.
Оттук произлизат и множество поверия, свързани с култа към слънцето, което не само от траките, а и от славяните и прабългарите се възприемало като могъщо Божество. Именно то ги е дарявало с топлина, живот и се е грижило за обновлението на природата.
Затова можете да срещнете различни легенди – от това, че в навечерието на самия Еньовден билките добиват чародейна сила до ритуала с кладенето и прескачането на огън.
Според старите български предания, вещите жени – баячки и магьосници, са вярвали, че билките са свързани чрез невидими нишки с енергията и живота. Те смятали, че Еньовден е време за пречистване и ново начало. Всяка година те излизали рано сутрин – още преди изгрев, за да берат лековити билки. Използвали ги, за да лекуват хората и да правят специални магии и ритуали.
Освен това почитали и природата. Обръщали особено внимание, за да наберат 77 и половина билки. А след това изплитали венец от тях, за да могат да лекуват дори „болестите без име”.
Оттук произлиза и обичаят момичетата да стават рано сутрин и да берат билки, от които да изплетат голям венец, през който после да преминат.
В някои села съществува риатуалът Еньова буля. Няколко седмици по-рано, мъдрите жени от селото избират някое младо момиче, което да бъде символът на чистотата и надеждата. Те я искат от семейството и след като получат потвърждение, я подготвят за ритуала.
На самия ден я обличат в бяла риза, специални одежди и червено було. Окичват я с венец от билки и го понасят сред нивите и улиците. Всичко това е съпроводено с песни, танци и специални наричания и ритуални действия за здраве, плодородие и любов.
Всяка билка, движение и слово, носят в себе си дълбока смисъл – преплетени от векове и предадени от поколение на поколение. Смята се, че тази традиция е обвързана и със Свети Еньо, когото хората молят за плодородие и здраве.
Друго интересно вярване е, че изгревът на Еньовден трябва да се посрещне до някой водоизточник – язовир, река или езеро. Това е свързано с преданието, че когато слънцето достига водата, то й дава магическа сила и я прави лековита.
Затова трябва да бъдете с лице към водата и да погледнете през рамо сянката си. Ако е цяла, ще бъдете здрави, а ако е прекъсната – очакват ви болести през цялата година.
На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас.
Традициите са запазили и друго поверие. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и всеки може да го намери.
