Двойният стандарт, който разпали нов спор в музикалните среди На Данчо Караджов му броят годините, а на Лили Иванова – не?!

Скандалът около юбилейния концерт по повод 25-годишнината на БГ Радио продължава да отеква, а вместо да затихва, сякаш се разгаря с всеки изминал ден.

След като фронтменът на „Сигнал“ Йордан Караджов публично призна, че е премахнал телефонните номера на ръководството на радиото от контактите си, защото нито той, нито който и да е от емблематичната група е бил поканен на събитието, обществената реакция се раздели на два лагера.

„Премахнах телефонните номера на ръководството на БГ Радио от контактите си!“, отсече Караджов, с което ясно показа, че за него темата вече е приключена. Или поне отношенията с хората, които според него са забравили кои са изпълнителите, поставили основите на българския рок.

Вместо обаче разговорът да се съсредоточи върху липсата на уважение към една от най-емблематичните групи в историята на родната музика, голяма част от коментарите се насочиха в съвсем друга посока – възрастта на Данчо Караджов.

„Можеха да ги поканят като почетни гости, да, но не повече. Ще ги слушаме на студийни записи. Не би било обидно някой да каже на Данчо Караджов, че той не може вече да пее“, пише един от коментиращите. Друг е още по-категоричен: „Човек трябва да се доказва ежедневно в работата си, а да не почива на стари лаври. Много харесвах „Сигнал“, особено „Да те жадувам“ и „Може би“, но къде са новите им песни? Не може с импровизации да повтаряш едно и също нещо.“

Данчо Караджов с твърда позиция.
Появиха се и призиви музикантът окончателно да слезе от сцената.

„Данчо, време е да сложиш край на тази агония! Има начало, има и край.“

„Всичко е до време, човек трябва да има усет кога да спре!“

„Да си гледа пенсията, вече не може да пее както преди.“

„Ами той отдавна е изтрит отвсякъде. Да си гледа пенсията.“

„Ми то не може да излезеш на сцената и да викаш само ‘йееее’, а публиката да ти пее песните.“

Именно тук обаче възниква въпросът, който все повече хора в музикалните среди започват да задават: защо този аршин се прилага само към едни изпълнители? Защо на Йордан Караджов непрекъснато му се напомня на колко години е и че трябвало да се пенсионира, а когато става дума за 87-годишната Лили Иванова, подобни коментари почти не се чуват? Напротив – всяка нейна поява се посреща с възхищение, а възрастта ѝ рядко се превръща в аргумент срещу присъствието ѝ на сцената, макар концертите й вече да граничат с пародия на моменти.

И тук не става дума за сравнение кой пее по-добре или кой е по-голяма звезда. Става дума за принцип. Ако възрастта е критерият, то той би трябвало да важи за всички еднакво. Ако пък критерият е единствено любовта на публиката, тогава и Йордан Караджов трудно може да бъде отписан. Достатъчно е човек да посети концерт на „Сигнал“, за да види, че залите продължават да се пълнят, а поколения фенове пеят всяка дума от песните им. Именно затова мнозина защитиха рок легендата.

„Поклон пред творчеството му и на група „Сигнал“! Ето че и при жадуваната демокрация се случват репресии“, гласи един от коментарите. Други са още по-категорични: „Засрамете се! Малко ли е направил за всички тези години? Дължат на цялата група поне уважение и респект!“

Защитниците на Караджов припомнят, че дори някой да смята, че гласът му вече не е същият, това по никакъв начин не обезценява приноса му към българската музика. Още повече когато става дума за събитие, което претендира да отбележи историята на родната поп и рок сцена.

След 20 години мълчание Дичо и Митко Кърнев разкриха истината за раздялата на D2
Самият Йордан Караджов също не остана безмълвен пред случващото се. „Времето е най-точният съдник за всеки творец. Публиката има безгрешен радар за истинското изкуство и не може да бъде излъгана с временен ефирен шум или евтин блясък. Ние сме на сцената почти половин век благодарение на хората, а не на чиновнически решения. Музиката на ‘Сигнал’ отдавна е собственост на поколения българи и никакво пренебрежение не може да изтрие това наследство“, заяви музикантът.

Думите му звучат като напомняне, че славата не се измерва с една покана или с едно отсъствие от телевизионен концерт. Истинската оценка идва от времето и от публиката. А спорът, който се разгоря след юбилея на БГ Радио, поставя далеч по-голям въпрос – има ли в България двоен стандарт към артистите? Защо едни получават аплодисменти независимо от възрастта си, а други чуват единствено: „Стига вече, време е да се пенсионираш“? Защото ако годините са мерило, те би трябвало да важат за всички. А ако единственият съдник е публиката, тогава именно тя вече е произнесла присъдата си – песните на „Сигнал“ продължават да се пеят десетилетия след създаването им и това е признание, което трудно може да бъде отменено с липсата на една покана.

Източник: hotnews.bg