Двоен имен ден: Св. Константин и Елена и Спасовден, спазват се строги правила!
На 21 май православният свят притихва в почит към двама от най-влиятелните владетели в човешката история – император Константин Велики и неговата майка, царица Елена.
Източноправославната църква ги канонизира като равноапостоли, тъй като техните дела за разпространението на вярата са съизмерими с тези на Христовите ученици.
На традиционните икони те винаги се изобразяват величествени, в царски одежди, с корони, инкрустирани със скъпоценни камъни, и сияйни ореоли. В ръцете си двамата светци държат Кръста Господен – символът, който преобръща съдбата на античния свят.
През 313 година император Константин издава историческия Милански едикт, с който слага край на вековните гонения и превръща християнството в законна и уважавана религия в пределите на Римската империя.
Въпреки че самият владетел приема светото кръщение едва в края на земния си път, неговият политически гений пренася столицата в Новия Рим – Константинопол, където по-късно е погребан в златен ковчег в храма „Свети Апостоли“. Не по-малка е заслугата на царица Елена, която предприема мащабно поклонение по местата, където е живял Христос. Тя издига величествени манастири и открива на Голгота Кръста, на който е разпнат Исус. Именно в памет на това чудо църквата установява празника Въздвижение на Честния Кръст на 14 септември.
От жаравата на Странджа до мандрите на Родопите: Древните традиции
В българския народен календар този ден, наричан още Костадиновден, е натоварен с дълбока мистика и отбелязва границата между пролетта и настъпващото лято. В различните краища на страната обредността се проявява в удивителни форми, преплитайки християнския канон с древни езически култове към Слънцето и природата.
Вярва се, че Еленка носи градушката в ръкава си, а заедно с Костадин я държат в огромен чувал. Затова полската работа е строго забранена, а стопаните умилостивяват светците с молитви за берекет.
Магията на празника започва дни по-рано с почистване на селските кладенци и лечебни извори, наречени аязма. Общността събира средства за тържествен курбан от бяло мъжко животно на нечетен брой години, което се коли край църковния двор. Истинският център на мистичните ритуали обаче е нестинарството, съхранено в странджанските села.
Нестинарството се възприема като Божия дарба, която се предава по наследство в определени родове. Важна роля тук играе първата, най-възрастна нестинарка, в чийто дом се намира „столнината“ или „конакът“ – параклис, където се пазят свещените нестинарски тъпани и „опашатите“ икони с дълги дръжки, облечени в червен плат.
В навечерието на празника нестинарите обикалят къщите с тъпани и гайди, за да прогонят болестите. На самия 21 май, след празничната литургия, шествието отива до аязмото, където започва голям панаир с хора и борби. Истинското тайнство настъпва привечер, когато на мегдана лумва огромна клада, превърната по-късно в кръг от живи въглени.
Под хипнотичния ритъм на нестинарския тъпан, нестинарите изпадат в транс, грабват иконите и влизат боси в жаравата. Те танцуват върху огъня без да получат нито една рана, а в състоянието си на унес пророкуват за бъдещето и общуват с предците. Традицията повелява веселбата да продължи три дни, през които се организира и красивият обичай с връзването на люлки на здрави дъбови дървета.
Момците, които си харесат невеста на люлките в този ден, се считат за големи късметлии, защото тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове.
В същото време, в равнините на Централна Северна България празникът е известен като Кършан, защото тогава лозарите кършат първите филизи на лозите и вдигат общи софри сред масивите. Напълно различна, но еднакво живописна е картината в Родопите, където денят се нарича Предой, Мандра или Отбив.
Тъй като пролетта в планината идва по-късно, тук на 21 май се изпълняват пастирските обреди, присъщи за Гергьовден в другите региони. Овчарите изкарват стадата на общи мандри край селата, отделят агнетата от майките им и правят първото общо доене.
Празникът там завършва с богата трапеза от прясно сирене, извара, кисело мляко и задължително печено агне, дарено от сърце за здравето на цялото село.
Имената, които носят светлина и устояване
Освен с богатите си ритуали, 21 май е сред най-обичаните и големи именни дни в българската традиция. На този ден хиляди българи посрещат гости и приемат пожелания за здраве. Празнуват всички, които носят името на великия император – Константин, Костадин, Коста, Косьо, Коце, както и производните форми като Дино и Стоян.
Заедно с тях празникът озарява и жените, кръстени на неговата майка, царица Елена, както и всички дами с имената Еленка, Елеонора, Елин, Ели, Илона и Ленка. Символиката на двете основни имена е дълбока и вечна: Константин носи значението на постоянен, твърд и устояващ на бурите, докато Елена е синоним на светлина, блясък и огнен факел.
Така имената на двамата светци продължават да пренасят през вековете посланието за непоколебима вяра и вътрешна светлина.
Православните християни отбелязват днес и още един празник – Възнесение Господне (Спасовден)
Празникът се чества 40 дни след Великден и винаги се пада в четвъртък.
Според Новия след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като Богочовек. На този ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19). Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.
Смята се, че с Възнесението завършва делото по спасението на човечеството, откъдето идва и народното име на празника.
На празника имен ден отбелязват Спас, Спаска, Спасена, Спасимир, Спасимира и Спасияна. Спасовден е смятан и за професионален празник на хлебари и сладкари.
