Димитровден е! Небето се отваря, хиляди българи черпят, а народът гадае каква ще е зимата

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на свети великомъченик Димитрий Мироточиви и преподобна Димитра Доростолска. Празникът, известен като Димитровден, е сред най-тачените в българския народен календар и се свързва с настъпването на зимата, края на селскостопанската година и множество обичаи, запазени през вековете.

„Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“, гласи старата българска пословица. Според народното поверие светецът пристига на червен кон, а от дългата му бяла брада се посипват първите снежинки.

Вярва се още, че в полунощ срещу Димитровден небето се отваря и скоро след това идва първият сняг. Затова свети Димитър е смятан за покровител на зимата, студа и снеговете.

Кой има имен ден на Димитровден?
На 26 октомври празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димитра, Димо, Димка, Митко, Митра, Митре, Драган, както и техните производни.

По стар български обичай на имен ден се ходи без покана. Гостите носят подаръци и цветя, а имениците ги посрещат с богата трапеза.

Особено символично значение имат белите цветя, които според поверието се подаряват, за да бъде зимата мека и благосклонна. Те се увиват с червен конец, който символизира здраве и закрила през цялата година.

Защо Димитровден се смята за начало на зимата?
В традиционния български календар годината се разделя на два основни периода – от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден.

Това разделение е свързано преди всичко със земеделието, животновъдството и сезонната работа.

Гергьовден поставя началото на топлото полугодие, когато започва усилената работа по нивите и пасищата. Димитровден бележи неговия край и настъпването на студените месеци.

Периодът от Димитровден до Никулден в някои райони е известен като „Сиромашко лято“.

Празникът се нарича още Митровден, Разпус или Разпуст, защото тогава приключвали договорите на сезонните работници.

Стопаните се разплащали с овчарите, говедарите, ратаите и останалите наемни работници, които били наети още от Гергьовден.

Освен уговореното възнаграждение те понякога получавали нови дрехи, цървули, овен или агне. На този ден започвало и договарянето за следващата стопанска година.

Какво предсказват народните поверия на Димитровден?
С празника са свързани множество гадания, чрез които предците ни се опитвали да предскажат каква ще бъде зимата и дали следващата година ще донесе плодородие.

Едно от най-разпространените вярвания е свързано с луната.

Ако в нощта срещу Димитровден има пълнолуние, кошерите ще бъдат пълни с мед, а пчелите ще се роят, гласи народното поверие.

Особено любопитен е обичаят на овчарите. Вечерта преди празника те хвърляли тояга в кошарата и на следващата сутрин проверявали дали овцете са лежали върху нея.

Ако животните били легнали на тоягата, това се приемало като знак, че предстои продължителна, сурова и студена зима.

В някои старопланински райони се спазвал и обичаят да се гадае по първия човек, който прекрачи прага на дома.

Този гост се нарича полазник.

Ако той е добър, здрав и заможен човек, се вярва, че цялата следваща година ще бъде благополучна, плодородна и богата.

Затова стопаните обръщали специално внимание кой ще ги посети пръв на Димитровден.

Небето се отваря, а заровените съкровища проблясват

Сред най-мистичните народни вярвания е преданието, че точно в полунощ срещу Димитровден небето се отваря.

Според легендите това е особено време, когато могат да се случват необикновени неща.

Някога хората, които търсели заровени съкровища, вярвали, че през тази нощ скритите жълтици излъчват синкав пламък и така издават местонахождението си.

В народните представи празникът е свързан и с подготовката за така наречените „миши празници“, които в някои райони започват на следващия ден.

Тези обичаи имали за цел да предпазят домовете, хамбарите и събраната реколта от гризачи през зимните месеци.

Свети Димитър и свети Георги – братя според народните легенди
Едно от най-известните български предания представя свети Димитър и свети Георги като братя близнаци.

Според легендата двамата се разделили и поели в различни посоки по света.

Преди раздялата свети Георги казал на брат си, че ако някога види кръв да капе от стряха, това ще бъде знак, че е загинал.

След време Димитър забелязал подобно знамение и тръгнал да търси брат си.

Когато пристигнал в неговите земи, разбрал, че страшна ламя го е погълнала.

Свети Димитър успял да притисне чудовището и да го принуди да освободи душата на Георги.

След това двамата братя възседнали конете си и се издигнали към небето.

Там разделили годината помежду си – на свети Георги се паднало лятото, а на свети Димитър – зимата.

Именно с тази легенда народът обяснявал смяната на сезоните.

Друго предание разказва как свети Димитър и неговият брат подпалили Света гора и светогорските манастири. За наказание били хвърлени за три години на морското дъно.

Техните лели – света Петка и света Неделя – се застъпили за тях пред Господ и Божията майка и измолили освобождаването им.

Тези истории са част от българския фолклор и се различават от църковното житие на светеца.

Кой е свети Димитър Мироточиви?
Свети великомъченик Димитрий Солунски е сред най-почитаните християнски светци.

Според църковното предание той е роден през III век в Солун, в заможно и влиятелно семейство. Баща му бил управител на града.

След неговата смърт Димитър получил висок държавен пост и спечелил уважението на местните жители.

Въпреки положението си той открито изповядвал християнската вяра и проповядвал сред населението.

Това предизвикало недоволството на римските власти по време на гоненията срещу християните.

По заповед на император Галерий Димитър бил хвърлен в тъмница, а според църковната традиция на 26 октомври 306 г. бил убит заради вярата си.

Християнската църква го почита като великомъченик, а жителите на Солун го приемат за небесен закрилник на града.

Днес мощите му се съхраняват в базиликата „Свети Димитър“ в Солун, която е сред най-значимите християнски светини в Гърция.

Светецът получава прозвището Мироточиви заради преданията за благоуханно миро, свързано с неговите мощи.

В православната иконография често е представян като воин, а в някои изображения – като конник, който побеждава враг с копието си.

Димитровден е празник и на строителите
Освен с края на селскостопанската година Димитровден е свързан и със завършването на строежите.

В миналото майсторите се стремели да приключат изграждането на новите къщи преди настъпването на студовете.

Когато строежът бил готов, стопаните организирали празненство и дарявали зидарите.

Баш-майсторът произнасял специална дюлгерска благословия за здраве, благополучие и берекет в новия дом.

Според традицията семейството колело бял овен и канело роднини, съседи, а понякога и цялото село на освещаването на къщата.

Така Димитровден се утвърждава и като професионален празник на строителите.

Какво се слага на трапезата за Димитровден?
Празничната трапеза традиционно е богата и включва ястия, характерни за есенния сезон.

Сред най-разпространените са курбанът и гювечът с овнешко месо.

Приготвя се и пилешка яхния, като според някои местни обичаи се използва петел, ако именикът е мъж, и кокошка, ако празнува жена.

На масата присъстват още сезонни зеленчуци, варена царевица, домашен хляб и различни сладки ястия.

Особено характерни за празника са печената тиква, пестилът, рачелът, питата с ябълки, ябълковите банички и печените ябълки.

В миналото изобилието на трапезата имало символично значение – колкото по-богата е тя, толкова по-благополучна се очаквало да бъде следващата година.

Димитровска задушница и почит към починалите
С празника е свързана и Димитровската задушница, която се отбелязва в съботата преди Димитровден.

На този ден православните християни почитат паметта на починалите си близки.

Посещават се гробовете, палят се свещи и се отправят молитви за упокой на душите.

По традиция се раздават варено жито, питки и други храни за помен.

В народните вярвания свети Димитър понякога е представян и като брат на архангел Михаил, който се свързва с отвъдния свят и душите на починалите.

Това е още един пример за преплитането на християнските представи и старите народни вярвания.

Димитровден остава един от най-обичаните български празници, защото съчетава почитта към светеца, семейните традиции и надеждата за здраве, плодородие и благополучие.

Макар днес малцина да гадаят за зимата по поведението на овцете или по първия гост в дома, старите поверия продължават да се предават от поколение на поколение.

А на 26 октомври хиляди българи посрещат близки и приятели, за да отпразнуват именния си ден и да спазят традицията, която напомня, че според народния календар зимата вече е на прага.