Бащата на Алекс Сърчаджиева шокира с изповед

Актьорът Йосиф Сърчаджиев направи емблематична изповед, неочаквана от мнозина. Едно от емблематичните имена в българското кино и театър ще получи Наградата на София на 29-ия „София филм фест“.

Плакетът е дело на прочутия скулптор Георги Чапкънов – Чапа. Тазгодишното издание на форума очаква своите зрители от 13 до 31 март в НДК.

„Разбира се, че ще съм там и ще гледам много филми“, сподели 79-годишният актьор, който е благодарен, че колегите отново са се сетили за него, тъй като от много време не играе, а само режисира.

„На 20 февруари почина Райна. Другата седмица става една година. Всеки ден си мисля за нея, всеки ден и се моля Господ да ми прости греховете. Никога не мога да се отблагодаря на близките си затова, което правят и са правили за мен“, казва актьорът. И добавя още:

„В началото, когато тя си замина от този свят, казвам замина, защото не вярвам, че няма да се видим повече, нищо не правех. Сега съм щастлив, че продължава да се играе писата ми „Асансьорът“ в театъра в Ловеч, която поставям.

Да, трудно ми е да ходя, придвижвам се бавно, но не спирам. Не искам да съм грижа за децата си“.

Актьорът вярва в задгробния живот, тъй като е виждал как жена му приживе разговаряла с духове, пише „Стандарт“.

„Имаше сеанси, аз съм присъствал, гледал съм. Пишеха й на различни езици и не можехме да разберем много, но после се убеждавахме, че не са измислица. Освен всичко, аз също съм преживял среща със смъртта, но тя тогава не ме пожела“, казва актьорът.

„Бил съм оттатък, знаят всички. Не помня много, само като се събудих почувствах облекчение, някакво вътрешно доволство. После през годините докато заспивах чувах разни мои приятели, които ми говореха някакви неща, покойници“, твърди актьорът режисьор.

„Много са ми постановките, хората ги харесват иначе. И пак Райна беше човекът, който ме насочи да почна като режисьор. С нея постоянно се карахме, но бяхме все заедно“.

„Гледам много да се движа. Когато спра, ще е краят. Преди години смятах, че чувствата и духът са устойчиви. Сега разбирам, че тялото също е много важно. Духът и тялото са свързани и взаимно си помагат.

Или се рушат. Можеш да станеш малък и да започваш да растеш и на 60 години. Аз се учех да ходя, да говоря, да си служа с ръцете. Ако това е воля да искаш да живееш, значи съм волеви човек“, казва Сърчаджиев.

Източник: blitz.bg