Антоновден е! Месим питка за здраве!
На 17 януари отбелязваме Антоновден или още наричан Лелинден. В народните вярвания този ден се свързва с предпазването от болести. Днес жените месят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Този обичай е свързан с народната представа за Антоний Велики като покровител на чумата и всички болести.
Православната църква на този ден почита паметта на Свети Преподобния Антоний Велики. Той е през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители.
След смъртта им, той раздава наследството си на бедните и се заселва в изсечена в скалите ниша. Според легендата една нощ през отворите ѝминали всевъзможни твари и зверове. Те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани, които изведнъж обаче изчезнали.
През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал: „Къде беше, Исусе? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани?“ И тогава се чул глас: „Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят.“
След тази случка светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си.
За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога. Светецът починал на 105 години на 17 януари 356-та година.
В народните вярвания Свети Антоний и Свети Атанас са възприемани като двама братя- ковачи. В някои райони като Поповско празниците им се означават с общото название сладки и медени, а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия Атанасовден тръгват по хората.
В Разградско, където празникът е известен и като Лелинден, има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На днешния ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Именици днес са Антон, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Дона, Донна, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.
