Клюки от България 

Анита Мейзер ексклузивно пред „ШОУ”: Майка ми умря, като чу присъдата ми, а баща ми го блъсна кола!

Анита Желева – Мейзер няма нужда от представяне. Медийно и обществено известна от години – с това, че е българката с най-голям силиконов бюст, с конкурса „Mrs World“ и скандалите около нейното участие, но най-вече – с мистериозната трагедия около нейния съпруг Николай Димов.

Мейзер два пъти беше призната за виновна в причиняването на смъртта му. Окръжният съд във Варна й наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и половина и да плати кръвнина на близките на културиста в размер на 150 000 лева, а Апелативният съд измени наказанието на 3 години затвор и намали гаранцията на 100 000 лева.

Междувременно Мейзер беше освободена по здравословни причини под парична гаранция в размер на 5000 лева и в момента чака решението на ВКС. След излизането си от затвора Анита Мейзер се покри от медиите и отказваше всякакви интервюта.

Репортер на „ШОУ“ се свърза с нея и тя се съгласи да разкаже ексклузивно пред медията ни какво се случва с нея.

– Анита, след като ти измениха мярката и те пуснаха под парична гаранция от затвора, сякаш потъна вдън земя. Отказваше да говориш пред медии и просто изчезна. Какво се случва с теб?

– Не съм изчезнала, но предпочетох да се затворя в дома си, да съм далеч от хорските очи и най-вече от тези на журналистите. Предполагам, че за това поне никой не може да ме обвини предвид факта, че бях медийно разкостена и буквално унищожена! Това се отрази не само на моя живот, а и на този на дъщеря ми Джули, на която й е страшно тежко да чува отвсякъде, че е „дъщерята на убийцата Анита Мейзер“.

– В този ред на мисли в предварителния ни разговор каза, че не желаеш към момента да говориш за онази трагична вечер, в която беше умъртвен съпругът ти Ники. Но пак каза, че не си причинила ти смъртта му – нито умишлено, нито неумишлено. Има обаче страшно много неясноти…

– Наистина засега не желая да говоря за това, защото повярвай ми, на когото както и да му звучи – аз още страдам и ще продължавам да страдам до края на живота си за Николай. Той беше моята голяма любов! Никога не бих му причинила нещо лошо, защото… без него животът ми е просто празен. Мога само да кажа, че съм абсолютно невинна и не съм убийца! Знам, че и ти беше писал много за случая, но мисля, че много неща са ти били представени изкривено. Нека да мине малко време и ти обещавам, че ще ти разкажа всичко за онази вечер, която разби живота ми. Освен това мисля да напиша книга, в която да опиша абсолютно всичко.

Едно от притеснителните неща е, че ти на няколко пъти смени версиите си за това какво се е случило. Защо направи така?

– Истината е, че станах жертва на един много добре скалъпен сценарий. Бях в шоково състояние, абсолютно неадекватна след това, което се случи. Наредиха ме много лошо, защото, първо, е нямало никакъв подкуп. И това го казвам категорично! Постоянно слушах полицаите – казвах това, което ми кажеха, и си мислех, че така е правилно. Но се оказах наредена. Няма версии, няма нищо. Истината е само една – че бях до магазина и след като се върнах, го видях… Не е влизал никой друг, Николай е бил сам. Но повече не искам в момента да говоря за това, защото и за мен е непоносимо… (плаче – б. а.).

– Знам някои неща за личните ви взаимоотношения с Николай – споделяли сте ми и двамата. Имало е караници, ревност, ти му следеше фейсбук профила – с кого си пише и т. н. Разбирахте ли се всъщност изобщо?

– Да, имало е спречквания и ревност – и от моя, и от негова страна. Но се обичахме много и се разбирахме. Особено в последно време, преди Ники да си отиде. Имахме планове да пътуваме, да създаваме общи неща. Успях да се науча, че не трябва да го ревнувам, че това е безсмислено и така ставам жалка. Знам, че бях много глупава да му се ровя във фейсбука, да се съмнявам в него. Но бях изпаднала в едно такова състояние, все се страхувах да не го изгубя, защото той за мен беше едно диамантче, което си шлифовах и кътах, беше скъпоценен за мен. Изгубих любимия си човек и даже не мога да страдам за него като хората, да се отдам на мъката си, защото се налага да се боря за истината – да доказвам, че не съм виновна и отговорна за смъртта на Ники.

– Роднините му обаче са на друго мнение. Говоря за майка му и сестра му Милена.

– Знам това. Особено за сестра му на Ники. Тя никога не ме е харесвала, от самото начало беше против мен и връзката ни, колкото и да се опитвах да имам топли отношения с нея. Мисля си обаче, че и те самите са подведени от някои информации и вероятно от лоши съветници. Едно от нещата, за които се моля на бог, е да мога да се разбирам с тях, да бъдем семейство, да страдаме всички заедно за загубата на Ники. Защото аз освен дъщеря си само тях имам като близки хора. Уверявам ги, че не съм причинила смъртта на Ники и никога не съм искала да се случи това, което стана. Бих дала всичко на този свят да не е така. Та аз откак съм го срещнала, не съм си представяла живота си без него. Бих предпочела дори и мен да ме няма. Споделяла съм ти, че в първия момент… дори помислих за самоубийство. Щях да се хвърля от терасата. Само мисълта, че ще причиня нещо ужасно на дъщеря ми Джули, ме спря. Повярвай ми… достатъчно тежко и унищожително е за мен това, което се случи – загубата на Ники и целият ад, през който минах и все още минавам. Истината е, че животът ми свърши. За жалост покрай мен и този на дъщеря ми беше почернен, а тя пък няма никаква вина за нищо. Докато бях в ареста и после в затвора, постоянно се притеснявах за нея – някой да не й навреди. Крила съм я дори – във Варна, в София… не можеше детето да се движи нормално. Не знам дали някой може да си представи какво е за една майка да изпитва подобен страх – че някой ще навреди на детето й. Казвала съм го и пак ще го кажа – толкова много съжалявам за майката на Ники, никога не съм искала да й се случи това – да изгуби сина си. Но и аз изгубих майка си в цялата тази трагедия. Когато майка ми чу първата ми присъда на Окръжен съд – Варна – четири години и половина затвор, просто умря!

– В смисъл?!

– В буквалния! Такъв шок беше за нея, че изпадна в криза, а на следващия ден почина! Можеш ли да си представиш аз как съм се почувствала и какъв удар беше това за мен?! Баща ми още не може да се освести от всичко, което се случва. Нестабилен е емоционално и психически, постоянно плаче. Да не говорим, че като се случиха нещата, беше неадекватен и дори го блъсна кола. И аз трябваше да минавам през своя ад – ареста, затвора… не можех да бъда до близките си хора.

– Толкова ли е било тежко?

– Повече от тежко! Ако има ад на земята, то е следственият арест. Можеш ли да си представиш – аз, която съм свикнала на лукс, събирала съм като пчеличка пари, за да мога да живея добре, от уредения живот в Лас Вегас пропадам и се озовавам на място, което е просто ужасно. Мога само едно да ти кажа – налагаше ми се да се изхождам, с извинение, в кофа! По 15 дена не можех да го сторя, защото просто е нечовешко. Имам над 30 конвоя и поне 10 припадъка Здравето ми се разби, отключиха ми се болести, които не знам как, кога и с какво ще лекувам. Не дай си боже силиконът ми да се спука, защото имплантите са вече за подмяна. Ако това се случи, просто не знам как ще се оправям, защото вече нямам никакви пари!

– За теб се говори, че си заможен човек. Действително ли си толкова зле финансово?

– Абсолютно разорена съм! Каквито пари имах заделени, ги дадох по адвокати и разноски по делата.

– Нали имаше в Чикаго някакви сгради, оттам не получаваш ли дивиденти?

– Няма никакви дивиденти оттам. Сделката с придобиването им беше губеща. Като се платиха данъци и прочие, нищо не ми остана. В момента нямам дори никакви наематели на помещението, което е в сградата, където е и апартаментът, в който живея… и едва преживявам.

– Говориш за апартамента в местността Евксиноград ли? Чу се, че си го била обявила за продан…

– За него говоря, да. Не съм го обявила за продан. Не знам кой би го купил след тази трагедия и друго – защото все пак това беше нашият дом – мой и на Ники. Имам един вакейшън апартамент, луксозен, но и на него не мога да намеря наематели. Хубаво е, че имам приятели. Убедих се в това. Не ме оставиха за секунда. В момента именно приятели ми помагат да преживявам. Ако щеш дори храна ми купуват и носят, защото аз на моменти дори това не мога да си позволя. Спасението ми е в Бога – изчетох Библията – и стария, и новия завет

– Изписа се доста – че си щяла да влизаш във „ВИП брадър“, но това не се случи. Как стоят нещата по този въпрос? Потърсиха ли те изобщо? Имаше ли интерес към едно такова участие?

– Всякакви глупости се изписаха. Истината е, че лично с мен никой не е говорил. Доколкото знам, е имало някакви периферни разговори с мои адвокати. Но аз не съм получавала обаждане или имейл. Но, честно казано, дори и да бях получила – сега нямаше да участвам, щях да откажа категорично. В момента се намирам в изключително тежко емоционално състояние. Нервната ми система е разбита тотално! Не съм същият човек след всичко преживяно. Трябва да се лекувам, а нямам пари… Да не говорим, че са ме осъдили да плащам кръвнина от 100 000 лева, което също няма как да го направя. Едно, че няма откъде да взема толкова пари, и друго – не съм виновна и не смятам, че това е справедливо – аз да плащам тези пари.

– Искаш да кажеш, че не би участвала във „ВИП брадър“, така ли?

– Казвам, че не в този момент. Това е развлекателно риалити шоу, от което се очаква да забавлява хората. Аз, ако бях влязла там, щях да плача в продължение на три месеца или колкото и да ми е престоят в Къщата. Засега предпочитам да си страдам затворена вкъщи с фланелката на Ники. Няма смисъл това да става достояние на всички. А и ако вляза в едно подобно шоу, аз ще искам да го спечеля, защото това е нормалното нещо. Имаше преди време разговори – да влезем двамата с Ники, но той ми беше казал, че не иска. Ники беше човек, който е много открит и темпераментен. Притесняваше се, че може да реагира остро на някоя провокация. После ми беше казал, че се чувства готов и имахме желание да влезем, за да видят хората колко се обичаме и че нещата, които се пишат за нас, не са истина. Но… се случи това ужасно нещо и Ники вече го няма…

– В момента делото ти е във ВКС. Какво очакваш и всъщност готова ли си да се върнеш пак в затвора?

– Готова съм за всичко. Но не в това е въпросът. Аз и адвокатите ми искаме да бъда оправдана, защото нямам вина! Вярвам в божията справедливост и това, че един ден истината ще излезе наяве. Интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ

Източник: blitz.bg

Facebook коментари
(Visited 43 times, 1 visits today)

Related posts

Харесайте ни във Facebook