Алекс Сърчаджиева се стопи от мъка до 40 кг. – вижте думите на Ласкин, които ще помни до края на живота си

Мъката по Иван Ласкин е на път да стопи жена му Александра Сърчаджиева. Въпреки подкрепата и окуражителни слова в социалните мрежи от всички кътчета на страната, от познати и непознати, към актрисата, тя е неутешима. А близките й са притеснени и за нейното здравословно състояние.

Усмивката на вечно засмяната млада жена угасна вчера, навръх един от най-големите християнски празници – Йордановден, който от тук насетне за нея ще бъде белязан с шепота на смъртта. Смъртта й отне мъжа, Човека, приятеля, спътника, нейната най-голяма житейска опора след загубата на майка й, великата Пепа Николова. Двамата най-обични за Алекс се събраха в небесната звездна трупа…

Близките на Сърчаджиева обаче са силно разтревожени за здравето й. Откакто през есента състоянието на Ласкин се влоши, половинката му се разкъсваше между болницата, театъра и „ВИП Брадър“, където бе водеща.

За да облекчат поне малко ангажиментите й, продуцентите на риалити формата отрязаха включванията й от Нови хан до 1-2 на седмица.

От притеснения по Иван, Александра почти престанала да се храни или хапвала по някой залък по веднъж на ден. Отслабнала е драстично. „Съсипана е, тя хвърчеше навсякъде, сигурно в момента е няма и 40 килограма“, коментираха от близкото обкръжение на опечалената актриса.

„ВИП Брадър“ е причина Сърчаджиева да получи едно от най-емоционалните обяснения в любов, изричани някога. През 2012 г., когато Ласкин бе сред участниците в проекта, от изповедалнята той изрече думи, които Алекс едва ли някога ще забрави:

„Александра е всичко за мен. Тя загуби майка си и остана безкрайно сама. Аз съм едновременно баща, мъж, дядо, чичо, съсед, роднина и ментор. Няма секунда от деня да не я мисля. Тя е всичко. Тя мирише на жасмин. Тя е нежна, ходи тихо. Обичам я, има най-прекрасните устни, които човек може да си представи. Толкова я обичам, че като мига с очи, чувам клепачите й. Изпълнен съм любов. Цялото ми сърце е изпълнено с любов към нея. Искам я непрекъснато. Много ми липсва. Липсват ми ръчичките й, как й стои косата. И това не е слабост. Аз съм такъв – слаб. Обожавам я. Мисля, че не я заслужавам, въпреки че правя всичко. Няма обида, няма агресия. Аз вкъщи съм муха. Просто ми липсва!“.

Източник: glas.bg