Започва Страстната седмица – най-святото време за християните, какво символизира всеки ден

От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни. Това Седмицата на страданията – последната от живота на Исус Христос. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик.

Последната седмица на Великия пост църквата нарича Страстна седмица, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на Спасителя Господ Иисус Христос – неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат.

Разпети петък е Денят на великите страдания на Иисус. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.

Великата събота е Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден – тогава църквата отслужва Опело Христово).

На следващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа. Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.

На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

Велики понеделник поставя началото на Страстната седмица – най-дълбокия и духовно наситен период в християнския календар. В този ден Църквата ни връща към два силни образа – старозаветния Йосиф Прекрасни и изсъхналата смоковница, които носят важни послания за вярващите.

Йосиф Прекрасни – предобраз на Христос

Историята на Йосиф, любимия син на патриарх Яков, е една от най-въздействащите в Стария завет. Неговата чистота, добродетелност и духовна сила предизвикват завистта на собствените му братя. Тази завист прераства в омраза и го отвежда до предателство – Йосиф е продаден за 20 сребърника и отведен в Египет.

Съдбата му обаче не приключва в страдание. Въпреки несправедливото обвинение и затвора, той остава верен на Бога. Благодарение на дарбата си да тълкува сънища, печели доверието на фараона и се издига до втория човек в Египет.

Йосиф се приема като предобраз на Иисус Христос – и двамата са предадени от близки, страдат несправедливо, но чрез смирение и вяра достигат до възвеличаване. Историята му напомня, че дори в най-тежките изпитания човек не бива да губи надежда и праведност.

Смоковницата – символ на безплодието
Другият силен образ от Велики понеделник е евангелският разказ за изсъхналата смоковница. Христос, виждайки дърво с листа, но без плод, го проклина и то изсъхва.

Този акт често се тълкува като символичен. Смоковницата олицетворява душата без добри дела – външно жива, но вътрешно празна. В нея някои богослови виждат и образ на тогавашната религиозна общност, която спазва закона формално, но е лишена от истинска вяра.

Посланието е ясно – човек не може да се оправдае само с външна набожност. Вярата трябва да се проявява чрез дела, милосърдие и духовен плод.

На 6 април Православната църква отбелязва смъртта на св. Методий Славянобългарски
Св. Методий бил по-голям брат на славянския равноапостол Константин Философ – св. Кирил.

В ранната си младост избрал военно поприще и 10 години управлявал една славянска област, подвластна на византийския император. Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастир, намиращ се в планината Олимп – Мала Азия.

След време при него дошъл и по-малкият му брат Константин. Оттогава те били неразделни до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело – създаванетo на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните.

На 6 април през 885 година завършват земните дни на Свети Методий.

Св. Методий се чества и на 11 май заeдно със св. Кирил.

Паметта на Светите братя Кирил и Методий почитаме заедно на 11 май.

Имен ден на 6 април празнуват всички, които носят имената Методий, Методи и Страхил.

В българската история има един велик герой и това е Страхил войвода.

Страхил войвода е хайдутин и защитник на поробените българи.