Видовден е! Възмездието се стоварва върху грешниците

В средата на годината на 15 юни според народната традиция се чества Видовден. Всъщност, колкото и да търсим в църковния календар светец с име Видо или Вида няма да открием. Счита се, че този празник е следа от почитта на древните по нашите земи към бога на възмездието.

Произход на празника

Сигурно всеки е чувал израза „Ще дойде Видовден”, „Всяка коза на свой крак, но като дойде Видовден ще видим”. Смисълът на това е, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела. Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропуска да „види“ пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва. Оттук е и изразът: „Ще дойде Видовден“, т.е. времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях. Вярва се, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя ще дойде на Видовден:“Господ забавя, но не забравя!“. Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа. Хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка.

Денят Видовден се отбелязва на 15 юни /28 юни по стар стил/. Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман (също смятан за техен брат), са известни още с името „светците – градушкари”, които изпращат природни стихии, най- вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Именно тук трябва да търсим и произхода на израза: „Ще дойде Видовден“. Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те.

Суеверия и вярвания 15 юни в народната митология е като „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.

Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания.

В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок. На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”.

Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки.

Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали. След неофициален спор между Трън, Годеч и Брезник, накрая Брезник „патентова” Видовден. На 15 юни в града се организира граовски събор и фестивал в чест на празника.

Видовденският събор се провежда от древни времена в местността Кална бара /на мястото Стари Видовдън/ в с. Бабица, Брезнишко, на 15 юни. Съборът продължава 3 дни и основно време за търговия.

Този ден се отбелязва не само в България, но и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се празнува денят на Свети Виду, по подобие на езическия бог Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия. Именно от Чехия и Саксония идва вярването, че това е ден на зрението и против слепотата.

В тези райони Видовден е посветен на Св. Вит, закрилник на зрението, живял в края на 3-ти век. Мистика и заклинание за здраве и благоденствие, Православие и Католицизъм, вярата, че за всеки все някога ще дойде този Видовден, се вплитат в един особен празник, точно в средата на годината.

Именници на Видовден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.