Светът на киното потъна в скръб! Почина легендата от 60-те години Клаудия Кардинале Видео
Френско-италианската актриса Клаудия Кардинале, кино икона от 60-те години, е починала на 87-годишна възраст, заобиколена от децата си в Немур, близо до Париж, където живееше, съобщи снощи нейният агент пред Франс прес.
Родена в Тунис, Клаудия Кардинале е снимала с най-големите режисьори, сред които Лучино Висконти, Федерико Фелини, Ричард Брукс, Анри Верньой и Серджо Леоне.
„Тя ни оставя наследството на една свободна и вдъхновяваща жена, както в живота си, така и в кариерата си на артистка“, заяви агентът ѝ Лоран Саври в съобщение, изпратено до АФП.
Израснала в Тунис в семейство от сицилиански произход, Кардинале се запознава с киното през 1957 г., след като печели конкурс за красота в Тунис и е възнаградена с пътуване до филмовия фестивал във Венеция.
Гласът ѝ трябва да бъде дублиран за първите ѝ роли на италиански екран, защото е израснала в семейство, където се говори сицилиански диалект, и е получила образование във френскоговорящо училище.
Френско-италианската актриса Клаудия Кардинале, кино икона от 60-те години, е починала на 87-годишна възраст, заобиколена от децата си в Немур, близо до Париж, където живееше, съобщи снощи нейният агент пред Франс прес.
Родена в Тунис, Клаудия Кардинале е снимала с най-големите режисьори, сред които Лучино Висконти, Федерико Фелини, Ричард Брукс, Анри Верньой и Серджо Леоне.
„Тя ни оставя наследството на една свободна и вдъхновяваща жена, както в живота си, така и в кариерата си на артистка“, заяви агентът ѝ Лоран Саври в съобщение, изпратено до АФП.
Израснала в Тунис в семейство от сицилиански произход, Кардинале се запознава с киното през 1957 г., след като печели конкурс за красота в Тунис и е възнаградена с пътуване до филмовия фестивал във Венеция.
Гласът ѝ трябва да бъде дублиран за първите ѝ роли на италиански екран, защото е израснала в семейство, където се говори сицилиански диалект, и е получила образование във френскоговорящо училище.
Ранната ѝ кариера е усложнена и от тайна бременност, която тя казва, че е резултат от насилствена връзка, пише „Гардиън“. Тя ражда син, Патрик, в Лондон през 1958 г. и го представя за по-малък брат в продължение на няколко години, докато е отглеждан от родителите ѝ.
След серия от по-малки роли, тя постига международна слава през 1963 г., когато участва във филма на Федерико Фелини „8 1/2“, а през същата година участва и заедно с Бърт Ланкастър във филма „Леопардът“.
Снимането на два филма едновременно носи усложнения, като Кардинале си спомня, че е трябвало да има различни цветове на косата за двете роли.
В интервю за „Гардиън“ през 2013 г. Кардинале сравнява подходите на режисьорите Фелини и Лукино Висконти, който режисира „Леопардът“. „Той [Фелини] не можеше да снима без шум. С Висконти, обратното, като да правиш театър. Не можехме да кажем и дума. Много сериозно“, казва тя.
Нарастващата ѝ популярност отвори вратата към холивудските продукции и тя се появи в комедийния филм „Розовата пантера“, режисиран от Блейк Едуардс, и в „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне през 1968 г.
Кариерата на Кардинале претърпява удар през 70-те години на миналия век, след като се разделя с филмовия продуцент Франко Кристалди, за да започне връзка за цял живот с режисьора Паскуале Скуитиери, от когото има дъщеря, също на име Клаудия.
Кристалди е помолил приятели и сътрудници в италианската киноиндустрия да отлъчат Кардинале, което доведе например до това Висконти да я отхвърли за последния си филм „Невинният“ през 1976 г.
„Беше много деликатен момент. Открих, че нямам пари в банковата си сметка“, казва Кардинале за периода.
В крайна сметка Франко Дзефирели ѝ се притичва на помощ, като я избира за ролята в телевизионния минисериал от 1977 г. „Исус от Назарет“. След това тя продължава да работи с други европейски режисьори, включително Вернер Херцог и Марко Белокио.
Кардинале имаше репутацията на силно независима и свободомислеща жена, която веднъж наруши протокола на Ватикана, като се появи на среща с папа Павел VI по минижуп.
Прекарала по-голямата част от времето си във Франция и била приятелка на президентите Франсоа Митеран и Жак Ширак, Кардинале се обръща към театъра около началото на този век, печелейки похвали за изявите си на сцената.
Тя продължава да прави филми на различни европейски езици до края на живота си, появявайки се в швейцарския телевизионен сериал „Bulle“ през 2020 г.
Наградена за цялостно творчество на Берлинския филмов фестивал през 2002 г., тя казва, че актьорството е било страхотна кариера.
„Живяла съм повече от 150 живота – проститутка, светица, романтик, всякакъв вид жена – и е чудесно да имаш тази възможност да промениш себе си“, казва тя. „Работила съм с най-важните режисьори. Те ми дадоха всичко.“
