Нещо ужасно сполетя Патрашкова, журналистката не е на себе си…
През последната седмица Кристина Патрашкова се наслади на заслужена почивка на южното ни Черноморие, но преживя истински кошмар при прибирането си в София.
Докато и съпругът й се плицикали в топлата вода на Черно море, апаши тършували дома им столичния квартал „Лозенец“. Журналистката била пред инфарктно състояние при научаването на тази новина.
Апартамента на Патрашкова се намира на трети жилищен етаж и най-вероятно крадците са използвали въжета и куки, с които да заглушат алармената система.
Кристина се слави като ценител на изискани и скъпи бижута и предмети, което е съблазнило опитните крадци и вероятно добре са проучили семейството на Патрашкова и кога точно няма да ги има, за да действат необезпокоявани.
„За пореден път домът ми стана обект на нагъл обир. Дързък, брутален, безцеремонен. Загубите са големи, но дори това не е най-важното. Замислям се за демоните в човешката душа, за греха и опрощението. Почти се връщам към „Братя Карамазови“ – за стремежа към извисеното и вечното дърпане към ниското. Въобще в главата ми се въртят нерадостни мисли за човешката същност“, пише тя в социалните мрежи.
И допълва: „Наистина ли всички борещи се за справедливост са с чисти помисли или издигат лозунги, зад които прикриват мизерната си менталност? Основателни ли са претенциите ни за честност, след като злото надделява в душата ти? Имаме ли основание за висши идеали, в които не вярваме? Ще кажете, че става дума за бандити и маргинали? А не е ли далавераджийското мислено широко разпространено? Просто си задавам въпроси какви са претенциите ни и какви сме самите ние. Дали не крещим за справедливост на площада, но сме готови да влезем в чужд дом, защото сме тарикати, които могат да приберат нещо, за което не сме положили и минимално усилие. Дали не се нервираме, че ни е отнет шансът да прецакаме другия. Май е редно да се взрем в самите себе си. Да си признаем мизерните помисли и действия и след това да изискваме от другите. Не само от хората от властта, но и от хората до нас. Накратко – престъпление и наказание. Тези неща никой не ги разбира по-добро от Достоевски“.
Източник: blitz.bg
