Митко Щерев призна всичко за Лили Иванова, оказа се, че… СНИМКИ

Композиторът Митко Щерев наскоро отпразнува своя 78-ми рожден ден и направи любопитна равносметка за отминалите години, които не скри от публичното внимание.

„Два брака, три дъщери, двама внуци, две внучки, много музика, концерти и още какво ли не! A годините наистина са толкова, колкото са цифрите на тортата“, споделя той наскоро в интервю пред „Телеграф“. И добави:

„Искам най-искрено да благодаря на всички хора, които харесват музиката ми. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един композитор или изпълнител“.

През последните няколко години Митко Щерев работи активно, за изненада на мнозина, а това, което подготвя, ще види бял свят скоро.

„През последните няколко години в мен се зароди идеята да издам диск с песни от филми, на които съм писал музика. Веднага уточнявам, че на диска е написано Not for sale и е предназначен предимно за радиата, както и за подаръци. Говорейки за този албум, искам специално да благодаря на моя приятел Теодор Янков, който се съгласи да направим нови оригинали.

И така към старите оригинали на „Адаптация“, „Зъмни ма“, „I Know What is Heaven“, „Песен за децата и родителите“ и „Скъпа моя, скъпи мой!“, добавихме доста инструменти и след три дълги неколкочасови сесии в студиото му песните прозвучаха поне за мен изключително добре“, издаде в аванс композиторът.

А в албума участва и песента „Зъмни ма“ по текст от фолклорни мотиви, изпълнена от Галя и Миро, преди да станат дует „Каризма“. „Около Милениума Галя и Миро често посещаваха моя дом. Обикновено ги гощавах с бяло вино и пилешка кавърма. По това време трябваше да напиша музика за театралната пиеса „Вампир“ за театъра в Силистра. Режисьорът ми изпрати текст за песен.

Не го попитах откъде го беше намерил, но си спомням много добре, че когато го прочетох, целият настръхнах. За мен и сега тези стихове от народна песен са най-искреното любовно признание, което съм чел. И за да не съм голословен, ще ви помоля в това мое интервю да го отпечатаме:

Откак та тебе залюбих,

ази си ума загубих.

Забравих, либе, денето.

Кога е делник, пон’делник,

кога е света неделя?

Зъмни ма, Жельо, зъмни ма!

Зъмни ма да се оженим!

Че ми хубостта премина,

хубостта, Жельо, младостта.

И твойта, Жельо, и мойта!

Песента просто се изля от мен. Тогава помолих Галя и Миро да я изпеят и те се справиха блестящо. После един режисьор от БНТ я засне за новогодишната програма, а телевизионният екип се влюби в Миро и Галя.

Всъщност това е първият запис на двамата като дует. Говорейки за тях, не мога да не отбележа факта, че аз направих първия аранжимент на „Рискувам да те имам“, а после Момчил го допълни, но така или иначе вокалните партии, които записах в моето студио, бяха мое дело и останаха в новия вариант.

През 2023 г. Митко Щерев издаде и книга с осем филмови теми за пиано, а предната година – мемоарите „Забравих си часовника на пианото II“.

„Всъщност добавих три допълнителни глави: „Истории на песни“, „Статии“ и „Делата“. В „Делата“ има две заглавия. „Делото за „Диана Експрес“ и „Делото с Лили Иванова“. Всичко на всичко 11 страници, в които не се занимавам да нападам когото и да било, а описах телеграфно развоя на двете дела – един път като пример как се разглеждат подобни казуси от гледна точка на Закона за авторско право и втори път се постарах да покажа моята гледна точка.

В глава „Статии“, която е 40 страници, има цели статии, части от интервюта, както и цели такива. Чрез нея аз показвам моите политически пристрастия, отношението ми към фолклора и попфолка, както и какви са моите норми за чест и морал.

Понеже заговорихме за книгата ми, искам да обърна внимание на българските фенове на попмузиката за историята на появяването на песента „Камино“ у нас. Когато през 2006 г. писах книгата „Забравих си часовника на пианото“, се наложи да направя няколко интервюта с доста известни хора, които са работили в попмузиката през периода 1955-1965 г.

От Емил Димитров научих, че „Камино” за първи път е изпята у нас от Ирина Чмихова. Посетих я в дома и я помолих да ми разкаже историята на тази знакова за българите песен. „Ще си позволя да отпечатам в това интервю цитат от книгата ми по този въпрос.

Ето какво ми каза Ирина: „Имаше един Владко от Бургас. Той ми написа текста на „Камино“ и от него я научих по слух. За първи път Лили я чу в Кубрат, където с Евгени Комаров имахме два концерта. След първия концерт директорът на читалището влезе с нея в гримьорната и ми я представи. Тя ме изненада, защото ми каза: „Искам да ми дадете „Камино“!“ Отвърнах й, че това може да стане след две седмици, като ми свърши турнето, и я помолих да се обърне към Комаров. По-късно разбрах, че той й отказал.

По време на втория концерт обаче забелязах, че някой записваше с магнетофон концерта“. Искам да подчертая, че с този цитат не целя да злепоставям когото и да било. В книгата съм описал интересни неща, които Ирина ми разказа за концертната дейност у нас в периода 1955-1965 г. Но да продължа за „Камино“. Лично аз винаги съм мислил, че има някаква мистерия около тази песен. Интересен е фактът, че до ден днешен никой не е чул оригинален запис на тази песен. Затова имам сериозни съмнения дали „Камино” изобщо е мексиканска песен. Накрая може да се окаже, че е португалска или испанска песен. Освен това така и не се разбра авторска ли е, или е народна песен.

По отношение на аранжимента колко автентичен е, могат да се правят само догадки. Това е така, защото Иван Пеев (автор на първия аранжимент на „Камино“ в България (в албума „Камино”) е имал само концертния запис на Ирина Чмихова в изпълнение на глас и пиано. Тоест, той или е взел ритъма от изпълнението на Евгени Комаров и е добавил бас и ударни, или е вложил в „Камино” собствени идеи. И при двата случая обаче имаме „българско” творчество, без да се познава оригиналът. През същата 2006 г. помолих една моя позната (специалист по испански) да преведе текста на „Камино” така, както е изпят от Лили. Съжалявам, че идеята е моя, но все някой трябваше да покаже съдържанието на тази песен:

ПЪТ

Ти ли си този, който идва?

Сладък гаучо с китара.

С парченце от небето.

И ти ми пееш.

О, пътнико, пътнико. Ти, който идваш,

слушайки моята песен сред планинската земя

и луната, която ме придружава.

Ти, който си моята любов

сред планинската земя.

И луната, която ме придружава.

Защо вече не ме обичаш?

Дори когато луната ме придружава!“, откровен е композиторът.

Тази година е много знакова за неговата група „Диана Експрес“, която празнува 50-годишен юбилей. „Освен традиционните концерти на групата тази година ще концертираме с формата „Диана Експрес – Симфони“. Първият ни такъв концерт е на 6 март със Симфоничния оркестър на Търново, а в края на годината ще завършим тази поредица от концерти в зала „България“ със Симфоничния оркестър на БНР. До края на годината ще издадем и нов диск, с който да отпразнуваме подобаващо юбилея“, споделя още Щерев.

Източник: blitz.bg