Лили Иванова призна за най-трудната битка, която е водила

„Всяка трудност в кариерата си съм я посрещала с търпение. Без да се оплаквам и без да търся помощ. Старала съм се да се справям сама. Но благодаря на тези мои приятели, макар и малко, за това, което са направли за мен и са ми помогнали. Преодолявам всичко с търпение. Моята сила е в моето търпение“, казва Лили Иванова пред Валерия Велева за Епицентър.

Великата певица, която не е по приказките, споделя още от вечната си философия.

„Трудностите са средство за мобилизация. Това е пътят, по който съм вървяла през този период от една година. Във всеки труден път има моменти на изпитание, но аз знам, че трябва да намеря изхода. И то сама! Винаги мисля какво да правя – с това ми е заета главата. Освен в търпението, моята сила е и в моята желязна дисциплина. Не съм се научила да хленча, макар да съм живяла в години, които са били много трудни за моите родители. Помня баба ми, родена е още по време на турското робство – здраво стъпила на земята, тя имаше поговорки за всяко нещо, от нея съм ги научила, много мъдрост има в тях. Важното е човек да има достойнството да издържи.

Моята философия за живота винаги е била една и съща – миналото е урок, а бъдещото – цел! Назад няма нищо! Материалната надпревара никога не е била цел за мен.

Разчитам само на себе си, защото не мога да направя компромиси с творчеството си, с музикантите. Ако направя грешки – отговарям само аз“.

Според Лили ние, българите, нямаме вяра в себе си – защото като че ли сме свикнали да получаваме всичко наготово. „Трябва да работим! Който и да дойде на власт, той няма да ни нахрани, ако ние не работим. Където и да отидем по света, не държавата ще ни нахрани, а ние с труда си. Замисляли ли сме се – какво правим ние за държавата си? Какво ѝ даваме? Аз не чакам някой нещо да ми даде… Аз работя. Нищо не може да занесеш в отвъдното! Само творчеството остава тук, на земята. Затова съм се концентрирала – да оставя творчество, това мога!“.

Поп примата обаче има претенции към политиците. „30 години се наслушах на лозунги и обещания. Искам резултати! Да, изтриваме историята си, но от нея не можем да се откажем? Назад е поуката! Трябва да пазим паметта и паметниците си.

Имаме интелигентни хора, но и те не фигурират в праймтайма на медиите. Търси се скандалното и пошлото. В България има интелигенция. Обръщам се към политиците: Извадете можещите, за да блеснете и вие! Извадете интелигентните млади хора! Имаме ги!“

Лили не крие, че е простила на много хора по пътя си. „Нищо не забравям, но не отмъщавам. Имам своето достойнство. Ако някой ме е нагрубил или ме е обидил, не се разправям, отминавам, без да отмъщавам. Баба ми казваше: „Една врата не трябва да се затръшва, защото не знаеш кога ще почукаш на тази врата“. А най-тежката битка, която е водила досега, е тази с времето. „Винаги да бъда в крак с времето. Нямам право да изоставам! Спиралата на времето се движи само напред. Има ли колело, което се движи назад? Няма!“. А нейният призив е: „Вярвайте в себе си, но най-вече – работете! Една мъдрост гласи: „Сега е така, но няма да е все така!“.