Близки и приятели си взеха последно сбогом с Тодор Славков
Близки и роднини изпратиха Тодор Славков в последния му път..
Поклонението ще се състоя тази сутрин в ритуалната зала на траурния комплекс „Мира“ до Централните софийски гробища.
Синът на Людмила Живкова и Иван Славков бе открит мъртъв с огнестрелна рана в главата на 21 юли в къща в казанлъшкото село Асен. По-късно стана ясно, че Славков сам е сложил край на живота си със своя законен револвер.
Тодор Славков бе роден в София на 18 май 1971 г. Син е на Иван Славков и Людмила Живкова и полубрат на Евгения Живкова. Майка му Людмила Живкова умира, когато той е едва на 10 години.
На същата дата – 21 юли, но 1981 г. През 2021 година, отново на 21 юли си отива и вуйчото на Тодор и брат на Людмила Живкова – Владимир Живков.
След завършването на Първа английска езикова гимназия през 1989 г., Тодор Славков е изпратен да учи бизнес мениджмънт в престижния университет в Санкт Гален, Швейцария. Промените в България го заварват именно там, а завръщането му в родината е последвано от живот, който медиите често описват като „бохемски“.
През годините името му се свързва с редица шумни истории и скандали, но също така и с неподправено чувство за хумор и директен, често политически некоректен, език. Той придобива нова вълна на популярност с участието си в риалити формати.
През 2014 г. печели „VIP Brother All Stars“, а преди това участва и в благотворителния сезон на същото предаване, както и в „Ексмилионер търси съпруга“.
В своите публични изяви Тодор Славков никога не се е притеснявал да коментира както своето минало и семейство, така и актуалната политическа обстановка в страната, често с хапливи и запомнящи се коментари. През 2015 г. прави и кратък опит да влезе в политиката като кандидат за общински съветник в София.
За приятелите си той ще остане „душата на компанията, верен приятел, човек с богата култура и вечен оптимист“. За обществото – един от последните ярки и противоречиви образи на прехода, наследник на една епоха, който така и не се вписа напълно в следващата, но остави в нея своя характерен, бунтарски отпечатък. Смъртта му, в един символично натоварен ден, затваря една необикновена страница от най-новата история на България.
Източник: marica.bg
