Брутална изповед на нарязаната Дебора от Стара Загора: Носех чуждо тяло
Дебора Михайлова от Стара Загора, момичето, чиято съдба обедини България в борбата срещу насилието, публикува днес разтърсваща и емоционална изповед в социалните мрежи.
Точно две години след бруталното нападение с макетно ножче от бившия ѝ приятел, тя се обърна към хилядите си последователи с думи за болката, белезите и силата да продължиш напред, като целта ѝ е да вдъхне кураж на всеки, изпаднал в беда.
В публикацията си Дебора описва с покъртителни детайли не само физическата, но и дълбоката душевна травма от преживяното. „Преди точно две години, на тази дата, преживях нещо, което не се забравя. Не беше просто болка. Беше болката, която не се преживява. Само се носи. Цял живот“, започва тя.
Тя връща спомените си към тежките дни в болницата, когато е била напълно зависима от чужда помощ, изпитвайки „срам“ и „унижение“. „Тялото ми се беше предало. Катетърът, болката, срамът… всичко ме разкъсваше. Не можех да се къпя. Не можех да стигна сама до тоалетната“, споделя Дебора.
Един от най-силните моменти в разказа ѝ е споменът за нейната майка, която я почиствала с мокри кърпички. „Оттогава дори миризмата на онези кърпички ме хвърля обратно там – в болницата, в унижението, в тишината, която крещи“, пише тя.
В изповедта си младото момиче разказва и за белезите, които остават завинаги по тялото и в душата ѝ. „Те са гравирани в кожата ми. Като карта на ада, през който минах – и оцелявах“, казва Дебора, но веднага след това превръща болката в символ на сила: „Тези белези не ме срамуват. Те ме изграждат.“
Тя подчертава, че споделя историята си не за да търси съжаление, а за да покаже на другите какво означава „да се изправиш от нулата“ и да благодари за огромната подкрепа, която е получила. „Вашата подкрепа ми даде криле, когато аз имах само рани“, пише тя.
Публикацията завършва с мощно послание за надежда към всички, които страдат в момента: „Ако някой чете това и страда – нека знае: ти не си сам. Това, което носиш – болка, белези, страх – не те прави слаб. Те просто доказват, че още си тук. И че утре има. Колкото и да боли.“
Постът на Дебора бързо събра хиляди реакции на съпричастност и подкрепа, за пореден път напомняйки за силата на човешкия дух и необходимостта от непримиримост към насилието.
Източник: blitz.bg
