Велики Вторник – говори се за 10 девици, 3 светци и се спазва стар обичай

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30), тази за десетте девици (Мат.25:1-13).

В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“.

Оттук е дошла и думата „полиелей“, което означава „многомилостив“. На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!

Мъдрите и надменните
Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение.

„Праведниците са наречени неразумни – казваше свети Нил Синайски, – защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело – запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното“.

А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне!

Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина?

Господ помилва, но…
Господ помилва, но само милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно – за немилостивите!

В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си „честна девойка“, такава е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език.

Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни.

Един свещеник в разговор за нея каза: „Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!“ И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма.

Тъмнината е все по-гъста
Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво.

Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.

Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.

Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.

Можеш ли обаче да разбереш това навреме? С времето, разбира се, ще го разбереш.

Какво се прави
На Велики вторник се носи мълчана вода. Вторият ден от Страстната седмица отразява последните дни от земния живот на Исус Христос и е ден за просвещение и поучения, за дарения на бедните и нисшите духом. Според църковния канон той е отреден за смирение и поучение.

След Велики понеделник, в който Исус разгонил търговците от храма, той продължил да изнася пред учениците си и събралото се мнозинство последните си проповеди и нравствени наставления. На Велики вторник от Страстната седмица пред множеството Исус разказал известната притча за десетте девойки и младоженеца.

Според еврейския обичай десет девойки с фенери с ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.

В народния календар първите три дни от Страстната седмица – от понеделник до сряда, са определени за почистване на къщата и къпане. Този ритуал име пречистващ характер и се вярва, че осигурява здраве.

На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на „мълчана вода“. По целия път от извора до дома, те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност.

В памет на светите апостоли Аристарх, Пуд и Трофим
На 15 април православната църква чества и Св. Аристарх, Пуд и Трофим от Седемдесетте апостоли.

Свети Аристарх, за когото се споменава в книга „Деяния ня светите апостоли“ (Деян. 19:29) и в посланията на свети апостол Павел до Колосяни (Кол. 4:10) и до Филимона (Филим. 1:24), е бил епископ в сирийския град Апамея.

Свети Пуд, за когото говори апостол Павел във второто послание до Тимотея: „поздравяват те Евул, Пуд“ (2Тим. 4:21), бил член на римския сенат. Като благочестив и добродетелен човек, приемал у дома си светите апостоли Петър и Павел; при него се събирали и други вярващи за молитва, тъй че неговият дом впоследствие се превърнал в църква, която получила името „Пастирска“. Преданието разказва, че в тази църква е свещенодействал самият апостол Петър.

Свети Трофим, за когото споменава книга „Деяния на светите апостоли“ (Деян. 20:4), както и апостол Павел в същото Второ послание до Тимотея с тези думи: „Трофима пък оставих болен в Милит“ (2Тим. 4:20), заедно с апостолите Пуд и Аристарх страдал заедно с апостол Павел при всички гонения срещу него.
Споменатите трима апостоли починали в Рим заедно с апостол Павел, като били посечени с меч по заповед на Нерон.