Велики Четвъртък е! Ето какво повелява традицията

Днес е Велики четвъртък – важен ден от Страстната седмица. Ден наситен със символика, библейски събития и народни поверия. В християнската традиция четвъртият ден от Страстната седмица – Велики четвъртък, е възпоменание за Тайната вечеря.

На него се припомня как Исус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: “Не дойдох да служа, а да послужа“. Така Той им дал най-ценния урок – за смирението.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос заявил на учениците Си,че ще бъде предаден. В недоумение те питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали.

След вечерята Христос взел хляба, разчупил го и раздал на учениците си с думите: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата с червено вино и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв. Кръвта на Новия Завет, която се пролива за опрощаване на греховете.“ Установено е тайното свето причастие.

След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.

Според народните обичаи, на този ден рано сутрин се боядисват великденските яйца – традицията позволява, освен на Велики четвъртък, обредните яйца да се приготвят и на Велика събота.

Първото яйце трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет.

Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден. Червените яйца са символ на Христовата мъчения.

На Велики четвъртък се подновява и квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.

Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.

В четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания.

На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.

Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.

Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв.