Константин Белчев: Понякога се плаша от болно амбициозни хора

Константин Белчев е живото потвърждение на поговорката, че крушата не пада по-далече от дървото. Негов баща е големият поет, певец и композитор Михаил Белчев, а майка му – актрисата и певица Кристина Белчева.

На 8 ноември в зала 1 на НДК Косьо ще застане на една сцена с именития си баща и ще стане част от грандиозния му концерт-спектакъл, който ще събере приятели, певци и артисти, за да изпеят най-хубавите си песни.

Косьо върви устремено по стъпките на баща си и държи много на ценностите, оформили милогледа и характера му. Той е само на 23, но вече е разбрал, че точно в ценностите се крие разковничето за това една личност да бъде успешна и запомнена.

В откровен разговор броени дни преди големия концерт, Константин Белчев издава някои от изненадите, но дава отговор и на съвсем лични въпроси.

– Косьо, на 8 ноември предстои голям концерт-спектакъл в НДК, на който твоят баща Михаил Белчев ще събере приятели, певци и артисти, за да изпеят най-хубавите си песни… С каква емоция си за това събитие?

– Очаквам го с голямо вълнение! От срещата с хилядите хора, които идват от цяла България всяка година, за да преживеят един спектакъл, който татко съумява да създаде и вдъхнови с над 50 години история.

– Издай нещо за изненадите на концерта и музикалните звезди, които ще се съберат на една сцена?

– Има няколко песни, създадени специално за този концерт, но има и една много сантиментална песен, която ще бъде изпълнена за пръв път 50 години след появата и на „Златния Орфей“. Естествено, ще бъде изпълнена от мен и моята дуетна половинка – изненада.

Кристина Белчева: Мишо претърпя спешна операция, Бойко Борисов предложи помощта си!

– Ти израстваш в много артистична и музикална среда. Какво ти дава това не толкова в професионален, колкото в чисто личностен план?

– Дава ми възможността да усещам и оценявам духовното и да се радвам на света по един уникален начин, да се чувствам на „Три метра над небето“, както пея в една моя песен. С една дума – направи ме различен.

– Самият ти се занимаваш с музика, в която няма как да го няма отпечатъка на песните на твоя баща. И все пак, ти си представител на съвсем различно поколение с доста по-различни музикални вкусове…

– Според мен не е правилно да се слага под общ знаменател „сегашното поколение“. Не мисля, че проблемът е в поколението. Важни са семейните ценности и културата, с която израстват по-младите.

За съжаление много от известните изпълнители в последните години се поддадоха на пошлото и налагат недостойната музика, като загърбиха поетичния текст и мелодията в една песен. Вероятно е по-доходоносно, но и със сигурност по-безотговорно. А може би пък нямат сетива да го разберат.

– Кое е нещото, с което винаги се съобразяваш в професионален план и с което никога не би направил компромис?

– С естетиката си.

– Налагало ли ти се е някога да правиш труден избор в живота – независимо дали в личен или в професионален план?

– До момента труден избор не съм имал, въпреки зодията си. Винаги съм бил убеден в това, което искам. Но може би „трудният избор“ предстои…

– Ако върнем времето мъничко назад, какви колоритни спомени ти изникват, например от семейни събирания?

– Отговорът се съдържа във въпроса. Семейните сбирки винаги са свързани с това да се събираме колоритни личности. Винаги се ражда нещо интересно. Песни, стихове, идеи за концерти…

– От кои български певци си истински респектиран, като изключим родителите ти, разбира се?

– От тези, които все още ценят публиката и пеят за нея. Не са много… Истински съм респектиран от поколението на татко и малко след него, защото освен таланта и отговорността към публиката, те се отличават и с интелигентност, което в изкуството съвсем не е без значение.

– А какво харесваш най-много в майка си и баща си?

– Истината и любовта в отношенията помежду им.

– Интересно ми е, когато имате творчески спорове, как протичат?

– Никой не ми противоречи, хаха. В интерес на истината винаги успяваме да постигнем консенсус.

– От какво се страхуваш най-много?

– От небе без звезди…

– Традиционен въпрос, но остава ли ти достатъчно време за личен живот и какво се случва в него?

– За сега успявам да съчетавам и двете неща. Понякога не е лесно, но пък е приятно.

– И накрая нещо много важно – за какво мечтаеш най-много и докъде се простират амбициите ти?

– Не съм се замислял чак толкова, просто следвам пътя си. Понякога се плаша от болно амбициозни хора…

Източник: blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА